На времето когато тренирах taekwondo, трябваше да ходим в Пловдив на турнир по семи-контакт( и не само ). Автобуса ни спря на едно местенце, далеч от местоположението на което трябваше да отидем и затова си хванахме такси. Още при влизането в таксито, шофьора си слушаше стабилно чалга и ни говореше как щял да се напие вечерта. На мен и моите приятели ни беше доста забавно с него, фалехме си много за пиене, жени и такива работи, докато изведнъж стана малко напечено положението ( поне за нас ). Имаше задръстване и трите ленти по които се движехме бяха заети с коли и шофьорът преспокойно премина в отсрещното движение, даже си и говореше по телефона през това време. Движеше си се той с 40-50 km/h в отсрещното (най-лява лента за отсрещното) и хич не му правеше впечатление, а ние си траехме и сдухахме малко, докато по едно време съвсем се напикахме в гащите – Задаваше се един тир точно пред нас и без да отстъпва, надуваше клаксона яко. Нашия човек таксиджията обаче не мислеше май и той да отстъпва и пибиткаше и той колко може. Аз направо се шашнах и му казах да отбие леко в дясно, за да не се блъснем, като той викаше – да да, ей сега. Точно накрая на 100-тина метра ни направиха място да се шмугнем в дясно и ние естествено се шмугнахме. Всички бяхме вцепенени направо, а таксиджията продължаваше да си говори по телефона и викаше (на човека с който си говореше по телефона) чакай, че тука щях да блъсна едно тирче. Тогава всичко това не ни беше хич смешно, но и до ден днешен като си го разправяме и много се смеем.