Последното обучение започна много преди събота. Трябваше да изпълним три мисии, преди да се отчетем - не е лесно да си агент, но няма измъкване - хванеш ли се на хорото, танцуваш докрай. Леко напрежение ме беше обзело, както преди всяко важно дело. Отворих Агентската информационна система (АИС), за да изтегля съдържанието на задачите. Точно както и очаквах акцентът беше поставен върху развиването на дипломатическите ни умения - убеждаване, въздействие, омайване, съблазняване... при това на голяма група хора.

За съжаление главата ми беше пълна с идеи като пресъхнал кладенец. Легнах да спя с надеждата да ме осени прозрение и, дремейки, на сън ми се яви стар пират, който ми проговори с нечовешки глас: "Млади човече, 15 години вече как кръстосвам Седемте морета и за пръв път виждам човек, на когото чувствам, че мога да споделя вълнуващата си история... Слушай и трепери като млада монахиня, разкайваща се за грешните си помисли...

Това, което ще ти разкажа, се случи в лето господне две хиляди и тринадесето в град София, наричан по-преди Сердика... Тогава аз бях позастаряващ младеж и бях тръгнал по пътя на науката и светлината, но за беда бях въвлечен във водовъртежа на вербалния разврат, забъркан от една фигура, облечена като гарван в черно от главата до петите. Имаше и други мераклии като мен, които търсеха приключения, но не знаеха в какво са забъркват. След кратко пътуване в търбуха на Голямото метално подземно животно аз излязох над земята и с ужас установих, че слънцето, което допреди половин час топлеше майката земя с горещите си като жарава лъчи, е пленено от сивите слуги на водните изпарения и завлечено незнайно къде. Мрачно беше настроението ми и макар да се преструвах умело, нещо отвътре все ме стягаше в очакване на нещо страшно и неестествено.

Отидох на уреченото за среща място и не трябваше да чакам много, когато се появиха и други хора като мен. Всички те бяха изгубили човешкия си вид, бях го изгубил и аз и сякаш целият свят около нас се беше променил, чувствах се като герой в картина на Йеронимус Бош. Бяхме се събрали в кръг, като всеки от нас оглеждаше периметъра... Очаквахме появата на мъжа в черно, когото аз ще наричам вече демона-гарван, защото ни подложи на най-причудливи и мъчителни изтезания. Бях се напрегнал в очакване като крехка антилопа, надушила присъствието на хищника. И не без основание. В един момент усетихме присъствието му. Спусна се над нас като черна сянка, разперил криле, обкръжи ни в ледена вихрушка и кацна по средата на оформения от нас кръг. "Здравейте, овчици!", болезнено ме погали изненадващо спокойният глас на демона-гарван. "Здраве желаем...", отговориха неуверено овчиците. Размахах опашка и се почесах с копитце по муцуната.

Новият ни господар, този зловещ пастир, ни поведе навътре в недрата на античен парк, в който имаше антична сцена, около която сновяха приказни създания. Малки таласъми обикаляха каменен подиум от времето на римските императори, а по-големи вампири оглеждаха хищно телата ни в очакване на кървав пир. "Говорете!", призова ни черният господар и седна на трон от човешки кости. Не знаех вече каква форма бях приел, но вече се извисявах по-високо от преди, не усещах опашката си отзад, а гласът ми беше човешки. Започнах да говоря, ала думите ми звучаха като в транс... Помня, че в онзи особено демоничен ден говорих за пиратството, но какво говорих и аз не знам, тъй като в един момент усетих нова магия да ме преобразява и макар речта ми да звучеше все така монотонно, аз усетих несъответствие между моя жар и привидния интерес на публиката. Слязох от подиума, пречупен от тежестта на притеснението и уплашен от предстоящото. Един по един пред мен се изредиха и останалите крехки овчици, като всеки приемаше различен образ - един на монахиня, втори - на пламенен любовник, а други говореха на чуждоземни езици, които не разбирах. А демонът-гарван не престана да ни прави магии, да се опитва да ни имитира пародийно и да ни заслепява със странен апарат, който пускаше светкавици.

След това групово жертвоприношение на последните ни капки талант нашият енигматичен пастир разпери черните си криле, излетя високо и ни заповяда да го последваме към пещера, в която се подготвяше зловещо угощение, в което, имах смътното усещане, ние щяхме да се гозбата. Пътят към пещерата, млади човече, беше като пътят на Данте през Ада. Колкото повече вървяхме напред, толкова повече се спускаше Черната Нощ и се чувствахме като в затвор. Гарванът-демон ни подлагаше на всякакви причудливи изпитания и под опасността да загубим живота си трябваше да се подчиняваме. Демоните и таласъмите, покрай които минавахме, ни гледаха хищно, а някои се правех, че не ни забелязват и дори придобиваха човешки форми, но аз знаех, че те са слуги на черния наш господар и не им вярвах. Той постоянно ни караше да общуваме с тях и всяка овчица трепнеше в очакване на поредното изпитание и се буташе все по-назад и далече, за да не бъде тя следващата.

Все пак всички като по чудо оцеляхме и накрая стигнахме до пещерата - уморени и изцедени като римски пехотинци, марширували от сутрин до вечер, и седнахме около грамадна клада, която светеше като триста слънца, а в нея танцуваха странни фигури, които не можех да позная. Изведнъж, сякаш от нищото, до нас се появи джин. Ама не с тоник, ами с ятаган и чалма. Демонът ни прикани да си изберем храна - човешки сърца в зловонен сос, крилца от прилеп, змийска отрова с абсент, тестиси на козел... Не помня какво поръчах в тази паметна нощ, но в този миг черният ни господар плесна с ръце и като кукли на конци направляваше словото и действията ни, караше ни да споделяме най-съкровените си тайни, да разказваме най-срамните случки от нашия живот, за да се разкрием пред останалите. Накрая, вече изцедени от толкова магии и чудатости, се отпуснахме на каменните, остри като мечове кресла и посмяхме да си помислим за почивка.

В този момент погледнах отново адския огън и разпознах фигурите, които по-рано не можех. Там танцуваха нашите сенки. Демонът-гарван беше взел душите ни."

В този момент аз се събудих, облян в пот, потресен от живия сън, който сънувах. Тъкмо се успокоих, когато нещо привлече вниманието ми в тъмнината. Черна птица беше кацнала на стола до мен и ме гледаше със светещи червени очи...