Задавали ли сте си въпроса на какво би трябвало да ни учат в училище?    Тъй като имам голям интерес към образованието, а и съм сигурен, че всички ние имаме - смятам, че човек да поеме отговорност за своето образование е част от това да поемете отговорност за своя собствен живот, което е задължително условие за изграждането на една цялостна личност. И както знаем знанието само по себе си е сила - реших да споделя мнението си за традиционното образование или по-точно за нашата българска анти-образователна система.    Сигурно сте чували вица:   Професорът пита студента. - Кой е най-любимият израз на студентите? - Не знам!? - Правилен отговор.   Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно и ограничено. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха.  Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната сфера и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота.   Относно българската образователна система и за това, което тя не ни дава: не обучава младия човек да прави избор и да носи отговорност за него. Не го обучава да взима решения, да си поставя цели, да се организира, да прилага средства, за да постига целите си. Това е най-тежкият проблем на българското образование, т.е. не се готвят конкурентно-способни български студенти.   Това което бих искал да кажа е, че образованието не трябва да е задължително. Трябва да се фигурира един минимум, който всички да покрият, след което да се полагат изпити и който успее - продължава нагоре, на останалите да се даде възможност да усвоят професия - Професия, която желаят и ще им осигури работа!   Офицер пита новобранец: - Какво образование имате? - Учил съм в Лесли, Лос Анджелос, в Пристънския и Колумбийския университети. Имам две докторски степени, бакалавър съм на точните науки. Офицерът се обръща към своя колега: - Запиши: може да чете и пише.   Задавали ли сте си въпроса, каква е стойността на съвременната диплома? Чудим се защо за завършилите висше образование няма работа - няма, защото пазарът на труда се пренасища. Сега деца с дипломи продължават да играят видеоигри вкъщи, защото имат нужда от магистратура, ако преди за работа ти трябваше бакалавър, то сега едва ли не трябва да изкараш и доктурантура за да работиш.    Защо изведнъж дипломите не струват нищо - защото образователната ни система е една финансова решетка, през която за да преминеш трябва да бъдеш изцеден и едва ли не трябва да си платиш за да ти налеят от кофата със знания. НО ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален. Когато дядо ми е бил студент, ако сте имали диплома, сте имали и работа. Ако сте нямали работа, това е защото не сте искали да работите.    За съжаление съществува един много вреден предразсъдък от страна на доста възрастни, че ученето трябва да е тежък и непривлекателен труд. Преди време в САЩ имаше една вода за уста, която се казваше Listerine. Вкусът й бил отвратителен. И на хората, които се опитваха да я лансират, им беше хрумнало да я рекламират именно чрез вкуса й. В продължение на години кампанията им повтаряше нещо като: "Вкусът й е ужасно гаден - по това си личи колко е ефикасна." И точно това за жалост е позицията на много хора към образованието в училище. "Колкото повече децата плачат, колкото по-малко реален смисъл виждат от работата си в училище, колкото по-тежки са чантите им, толкова по-спокойни трябва да бъдем, защото училището върши добра работа и нивото е високо." Това е пълна лудост. И е важно да се извади на бял свят това схващане, което за много родители дори не се поставя под въпрос, за да им помогнем да осъзнаят, че тези училища са нездравословни. Учениците не могат да бъдат ксенофоби и в училище не бива да се обучават ксенофоби - хора, които да мразят други хора.   Но през всички тези години прекарани в училище аз разбрах какво съм пропуснал. Ако си спомняте първият въпрос, който ви зададох - за това на какво според вас трябва да ни учат в училище, според мен в училище трябва да ни учат само на две неща: решаване на интересни проблеми/задачи и лидерството. Човек трябва да бъде научен да слага най-трудните и най-непривлекателни задачи на първо място - да се заеме първо с най-тежките задачи и щом ги приключи, да почувства, че денят му е започнал добре. Лидерството е умение, а не дарба. Вие не се раждате с него, вие можете да го научите. И училището може да ви научи на лидерство със същата лекота, с която ви обучава на покорство. Но въпреки тези пропуски, аз успях да открия забавни и интересни хора, хора които ме мотивират с постоянните си успехи, които ме карат да продължавам напред, да превърна играта в състезание и учителите, които проявиха разбиране относно моите планове за бъдещо развитие и съм изключително щастлив за предоставената свобода.   Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните раелности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.