Ще ви разкажа някои истини за младостта и искам да знаете едно нещо – когато сте прави -  ВИНАГИ отстоявайте позциите си. И знайте, че дори да загубите битката може да нанесете такива поражения с които да спечелите войнтата.

След краткия увод ще Ви разкажа една студентска история, а ако имате желание да ме изслушате ще научите още няколко истории, защо младите хора никога не трябва да се предават!

Случката е от студентските ми години или по-точно, когато се явявах на изпит по Физика – II част.

Проф. Маринов, шеф на катедра Физика беше заявил, че студент с една решена задача и един перфектно развит въпрос има голяма вероятност да върже тройка...

Изпита ми беше по време на великите студентски стачки и създаване на СДС – това бяха годините 90-91г. Нямаше много време за учене – младите хора променяхме държавата. Та да се върнем на изпита – след малко време за подготовка, на изпита аз успях да реша една задача и да развия въпрос. Въпроса беше доста обширен, с други думи от 2 части и аз го развих на 2 отделни листа.

Когато се явих при професора – знаех, че борбата ще е за тройката. Той прегледа задачите и като видя, че съм решил само една – каза, че изпита за мен не върви на добре. Стигнахме до момента, да провери какво съм писал на теоретичните въпроси.

По време на проверката на въпроса той каза, че при извеждането на една от формулите съм сбъркал. Думите му бяха „тази формула не е изведена вярно или си я преписал”. В интерес на истината – формулата я бях извел, само че като възпитаник на СМГ голяма част от сметките при решаване на задачи ги правех наум. Запънах се и реших да докажа, че съм прав. Професора сам започна да извежда формулата, за да ми докаже незнанието ми, но в даден момент сбърка. Аз го поправих и продължих да споря с него, че съм прав. Впоследствие показах знания и по останалата част от въпроса, както и това, че формулте които съм написал са верни.

След като изпита свърши дадох студентската книжка да ми нанесе оценката. Той каза, че ще ми даде бонус и аз реших  - вързах тройката.

Не мога да ви опиша каква бе изненадата ми когато разгърнах студентската си книжка и видях оценката си. В крайна сметка за едни развит въпрос и една решена задача – бях оценен с петица, само заради спора и че отстоях позицията си.