Историята, която ще ви разкажа се развива в едно малко селце в района на Плевен. Петък. Четири часа през нощтта е. Всичко е тихо и спокойно. Микс Клуб Анаконда, или по-известана, сред плевенчани, като Смоко, гони последните си пияни клиенти и затваря врати. Един от тях е нашият главен герой: 14 годишният тийнеиджър Генчо. След като се озова сам пред дискотеката, клатушкайки се напред - назад, той, като по чудо, пое правилнта посока към дома си. Придвижваше се бавно. Походката му беше тип "левия тротоар си е мой, ама и десния не си го давам". В крайна сметка, след около двайсет минути ходене и още толкова псувни, кавги и пазарлъци с ключалката на входната врата, беше чут от родителите си, който се смислиха над него и му отвориха вратата. Майка му, само като го зърна, прехапа комбенизона си и тихо заплака, а баща му, докато го влачеше за дрехите към леглото, строго му заяви,: "Утре, за наказание, седем часа ставаш с мене и отиваме да копаем лозето!". Генади, успя по някъв начин да повдигне езика си и му отвърна: "Татхее... Хлъц.. аз лозе няаа да копая!". Но баща му въобще не го отчел и така треснал вратата на стаята, че на плаката на Майкъл Джексън му паднал носа...

                Баща му бил принципен човек и точно в седем сутринта, влязъл в стаята на сина си и се провикна: "АЕ СТАВАИ БЕ ЕЙ.. ЛОНГУР!", и отново така треснал вратата, че секунда след това Генчо се озовал на средата на стаята, завит през глава, без много ясна представа, какво точно се е случило. Както и да е... Станал, стегнал се, наплискал с вода очите си, облякъл дънките и коженото си яке и слязъл долу да чака пред каруцата. След няколко минути, баща му се задал от пътеката зад къщата и само като го видял му се развикал: "АБЕ ТИ ДА НЕ СИ МИ ТРЪГНАЛ ЗА СМОКО, ОБЛЕЧЕН ТАКА БЕ". Генчо отговорил сънито: "Татеее, аз лозе няма да копая!". След тези думи, бащата упражнил родителското си право на ръчно възпитание с дясна ръка и му обърса два шамара - един с длан, един с опакото, един с длан, един с опакто, след което Генади седна в каруцата и през целия път гледал ядосано баща си и мърморел нещо, което, едно към едно ставало за текст на песен на Мишо Шамара. Баща му пък, отвреме на време го поглеждал с периферното си зрение и измърморвал нещо, което пък било перфектно за кавър на Ъпсурт и Блослава (нали.. и твойта маика също...).

                По едно време, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика. Дръпнал рязко юздите на магарето и попитал строго сина си: "Генчоо, абе къде е мотиката вее?". Генчо, вече съвзел се, най-спокойно му отвърнал: "Татее, аз лозе няма да копая!". И още преди да е казал "..копая!", баща му, както беше дръпнал ръчната, сграбчи сина си за ревера и ми нареди: "Сега, ставаш и отиваш до селото пеш. Взимаш най-голямата мотика. Оня каде като я вдигнеш сянка да ти прави и по най-бързия начин на лозето!"

                Тръгнал Генади по пътя и когато наближил, чул странни пъшкания от техния прозорец. Приближил се и с един ритник, направил дупка в керпича, в която стъпил и се повдигнал до прозореца. Бил поразен от гледката, която видял. Майка му била запретнала кумбенизона, а комшията бай Цеко правел ритмични движения, като през цялото време се държал за комбенизеона, за да държи контра. След като свършили, майка му смъкнала комбенизона и прошепнала запъхтяно: "Цеко, много ми беше хубаво. Искаш ли да направя още нещо за теб?". Бай Цеко завъртял мустак, погледнал я с периферното зрение и казал: "Слушай булка, аз отивам на лозе. Искам да ми направиш и да ми донесеш топъл обяд!". Майката уплашено отвърнала: "Ама как.. ама, те мъж и детето ми са там, как..какво ще им кажа". "Спокойно!" - отвърнал комшията, "Ще издебна, когато са на другия край на лозето и ще вържа бяло парцалче на черешата. Като го видиш, идвай!".

                След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади грабнал мотиката и се втурнал към лозето. Наближил и тъкмо да викне баща си, забелязал че храстите до лозето се тресат бурно. Приближил се с тихи стъпки и надникнал, за да види какво става. Гледката била още по-поразяваща: баща му правел с магарето същото, което комшията с майка му, само че без комбенизона!... Дръпнал се тихичко, за да не го усети баща му и в същия момент видял, че бай Цеко се задава от пътя. Отишъл при него и му казал: "Бай Цеко, идвам да ти кажа, че баща ми е разбрал кво си праил с майка ми. Виждаш ли ония храсти как се тресът. В момента е бесен. Видиш ли го да идва насам с брадвата - бягай". Съседа, само като чул това, хукнал да бяга, а бащата, не след дълго, излязъл от храстите и отишъл при сина си: "Татее, абе тука бай Цеко си копаел и му се показал един дънер. Можеш ли да отидеш с брадвата да му го отсечеш." Бащата веднага нарамил брадвата и се запътил към комшията. В това време, Генади се покатерил на черешата и вързал едно бяло кърпе на върха. Не след дълго, майка му се задала от селото с топла храна в ръката си. Стигнала до лозето и като не видяла нито мъжа си, нито Цеко, попитала сина си: "Генади, абе каде е баща ти бе?".. "Майко, тате е разбрал за тебе и съседа и сега го подгони с брадвата.. бягай бързо и ти, защото него не знам дали ще стигне ама тебе със сигурност!" Като чула това, майката хвърлила храната в ръцете на сина си и хукнала през глава да бяга към селото. Вече се виждала като точица, когато бащата се завърнал запахтян и попитал сина си: "Абе сине, тоя Цеко нещо пощуре.., само като ме видя и хукна да бяга на някаде". В същия момент, забелязал храната в ръцета на сина си: "А ти пък от къде я намери тая храна?" .. "Татее, мама я донесе. Каза че ти е за последно! Разбрала е какво си правил с магарето и отиде да разправя на целото село. По добре я настигни, преди да си станал за смях!". Бащата, както бил с брадвата в ръце, хукнал да гони жена си, а Генади извадил, померисал храната, легнал под черешата, опънал си краката, сложил блаженно ръце на тила си и погледнал към баща си и казал: "Еийй, тоя човек не можа да разбере, че аз лозе няма да копая!".