Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2013 11:15 - "Политика или Поумняване"- реч на Адвокат-пират в "Умението да общуваме - пиратски курс на капитан Остронос (Станислав Инчовски)"
Автор: harizmatichnost Категория: Политика   
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Не ставайте зомбита!

            Интересувате ли се от политика? Някои от вас – със сигурност! Навярно четете по някоя и друга статия, ровите по новинарските сайтове, може би дори коментирате по форумите. А на всеки се е случвало да спори с приятел на политически теми. Ако това е така, мога да ви кажа само едно – спрете! Кажете на родителите ви да спрат, кажете на приятелите ви да спрат.

            Твърдя го от личен опит. Четем статии на политическа тематика? Чудесно. Колко време ни отнема? Десет-петнадесет минути? Да, средно. Я, отдолу коментарчета... да ги погледнем ли и тях? Я да напишем и ние нещо... Ако не е дребно заяждане или изхилване, а по-“интелигентно“ мнение – отиват още десетина-петнадесет минутки.

            Денят продължава. Новини. Сутрин, обед, вечер. Публицистично предаване: гости социолози, политолози, обикновени хора. Темата – политика. Ами ето! Пак го дават онзи идиот, когото ненавиждаме! Я, още един тъпак! Тоя третия пък какви ги приказва? И нещо отвътре ни гложди, надига се гняв, разваляме си вечерята.

            Стига толкова! Изключете телевизора! Четете само заглавията в пресата. Не се задълбавайте!

            Преди време един приятел ми каза откъде идва концепцията за зомбитата и защо според нея зомбитата ядат мозъци. Зомбитата, обясни ми той, олицетворявали политически апатичните хора. Тези, които си гледат само собствения живот.

            Аз твърдя обратното! Колкото повече задълбаваме в политиката като странични наблюдатели, толкова повече се превръщаме в зомбита: губим си времето, увличаме се, започваме да гледаме на всяко събитие през политическа призма, озлобяваме се, създаваме си врагове в споровете с приятелите, ставаме недоверчиви към всеки и всичко (това са вече крайните етапи ;) ).

            Ще кажете сега (и с право): нямаме ли ние полза и право да се информираме за това какво става в държавата ни? Истините, според мен, са две.

            За да действаш адекватно, трябва да си добре информиран, иначе по-добре изобщо не действай. Първата истина е, че за да си добре информиран за случващото се в някой отрасъл от държавното управление, ти трябва да си част от него, да го познаваш отблизо. Ще дам един по-дебел пример от личния ми опит, за да ме разберете.  Когато бях на стаж в съдебната система и по-точно – в Софийски районен съд, опознах проблемите там отблизо. Това е най-големият районен съд в България. Разбрах колко е несправедлива обществената присъда, в която съдиите този път са в ролята на подсъдими. Обвинени са от обществото в некадърност, корупция, мързел, непочтеност и са наказани с омраза, презрение и недоверие. Истината е, че те не заслужават това. Истината е, че в една малка стая са сврени по четирима съдии. Истината е, че са затрупани от работа и това се отразява на целия работен процес. Мисля, че схващате идеята...

            Защо ви запознах именно с това? Не ви го казах, защото искам да ви обърна внимание върху проблемите на съдебната система... съвсем не! Тази история е един прекрасен пример за това как обществото – т.е. аз и вие, въпреки че всеки ден гледа по една новинарска емисия по телевизията, чете по 4-5 статии дневно и дори води спорове... въпреки тези усилия то не е запознато с истината и вместо медиите да го дарят с божествено просветление, те само наливат масло в огъня на собствения му гняв, недоверие, отчуждение, омраза. В това, което четем и гледаме има толкова помия, толкова субективизъм, толкова едностранчивост и дезинформация, че само то е достатъчно, за да изкриви сериозно цялата ни представа за реалността. Е, ако резултатът от всички часове, прекарани в ожесточени политически спорове, чоплене на статии и разпалено коментиране по форуми и социални мрежи, е, че сме още по-объркани, по-ядосани и по-склонни на радикални мерки – няма ли след един период от време да се превърнем в зомбита?

            Подобни заблуди като тази, за която ви разказах, витаят навсякъде около нас по абсолютно всякакви теми (включително и спортни), но са най-опасни именно в политиката – защото тя може да накара хората да хвърлят камъни по други, да се самозапалват, да се отрекат от родителите си дори!

            Това беше първата истина: за информирането ни по политически теми. Втората истина е, че средствата ни за въздействие върху политическия живот са ужасно ограничени. Не става с форумна активност, не става с призиви във Фейсбук, не става с агитация сред приятелите. И въпреки че много хора съзнават това, те продължават да го правят, защото вярват, че са полезни и че това е правилният начин да бъдат добри граждани.

            Аз ви казвам друго – да бъдете политически активни, без да се занимавате с това професионално или без да познавате в дълбочина материята, по която искате да вземете позиция, вие не правите нищо друго, освен да пропилявате ценното време, в което можете да бъдете истински полезни – за себе си и оттам – за обществото. Когато всички около вас видят, че вие работите върху себе си, правите нещо реално, развивате се – това ще е много по-голям стимул за самите тях да водят по-добър живот, отколкото ако отделяте часове, дни, месеци, за да им обяснявате колко по-хубав е обществено-икономическия строй, на който сте привърженик.

            Така се случи с мен: в последните няколко месеца спрях да чета вестници, спрях да гледам телевизия. Започнах да уча програмиране. Сега съм много по-щастлив. Ядосвам се много по-малко, усмихвам се повече. Общувам с повече хора. Чувствам се по-полезен. Запълвам времето си с по-важни и интересни неща. Осъзнах колко много нерви и ядове съм си докарвал при досега си с политически теми. Бях се скарал лошо с един приятел. Вече не говоря с него за политика и отношенията ни са чудесни. Промяната веднага се усеща, повярвайте!

            Сега се уча да правя нещо полезно. След година част от труда, който ще полагам, ще се връща обратно и в обществото под формата на данъци, осигурителни и здравни вноски. И колкото е по-добър трудът ми, толкова по-голям ще е и приносът ми. Същото се отнася за всеки един от нас. Добрият гражданин не е политически ативният гражданин. Добрият гражданин е качественият човек. А „качествен“ и „политически активен“ не са тъждествени.

            Затова, моят финален призив е – отделете повече време за себе си, вземете го от времето ви за политика. Бъдете човек, а не зомби. Ако вече го правите, не го променяйте. Ще го оценят близките и приятелите ви, ще го оценят роднините ви, но най-вече – ще го оцените вие.

            С някого да поспорим? ;)

 

            Благодаря!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: harizmatichnost
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 74560
Постинги: 65
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031