Прибирам се един ден след работа. Изведнъж приближих една кола – мислех да я изпреваря, но в последния момент сякаш нещо в мен проблесна, като светъл лъч на небосклона и реших да продължа да се влача след нея, като костенурка след  охлюв бягащ по тревата.

И така движейки се със скоростта на светлината, пардон – със скоростта на мравката, наближихме първия червен светофар. Въпреки, че пътя бе двулентов реших да спра на няколко метра зад въпросния автомобил. Автомобила първо подаде ляв мигач, след това десен и потегли направо – за момента водача управляваше превозното средство съвсем логично и аз продължих да се движа с голяма доза уважение след него. Съвсем скоро обаче наближихме следващия светофар, и познайте – той също светеше червено. На автомобила пред мен замига десния пътеуказател, намигайки ми, като млада девойка зажадняла за секс и спря в дясната лента за движение. Аз се налагаше да продължа направо и за това спрях в лявата. Обърнах се надясно и онемях – зад волана бе застанала кръшна девойка, която огря лицето ми, като падаща звезда.

Изведнъж се сепнах, светофарът вече бе светнал зелено и колите с рев се опитваха да ме прескочат, като че ли съм легнал полицай на най-неподходящото място.

Мигът забавяне в който бях заслепен от приказната фея ми спаси живота. С мръсна газ от крайна дясна лента с десен мигач тя полетя и направи ляв завой точно пред очите ми.

След тази случка си направих следния извод: „Красотата ще спаси света”.

Вероятно днес нямаше да съм сред вас, ако тогава тази фея не ме замразила, като огромен айсберг в първите секунди след като светофара светна зелено.