Ще ви разкажа една история, за най-неочаквания домашен любимец, на който се натъкнах тази година. Историята се случи няколко седмици след тазгодишната нова година и малко преди да започне зимната изпитна сесия в университета. С няколко колеги от блока решихме да се съберем вечерта в някоя стая да пишем протоколи по Теоретична електротехника. Правихме много изчисления с комплексни числа, рисувахме графики и електрически схеми, правихме изводи върху всичко написано и какво ли още не. След дълга битка с тези трудни като излизането от лабиринт неща успяхме да ги завършим и решихме да се поотпуснем, да намалим напрежението от изморителните протоколи. Колегата Светослав, в когото се бяхме събрали, изкара едно шише с домашна ракия и на всички ни светнаха очите като фарове. На масата се сложи  и един голям колбас като продълговат балон и буркан с кисели краставички. Нарязахме колбаса и краставичките и заседнахме на масата.

Беше станало някъде около полунощ. Неусетно като вятъра отлетяха няколко часа и един от колегите ми реши да си тръгва. Пожела ни приятно изкарване и отвори вратата да си ходи. В този момент в стаята влетя като светкавица някакво животно с четири крака и дълга опашка и се скри под етажерката за обувки. Всички станахме да видим прословутото животно. То обаче се премести със същата скорост, с която влезе, в другата стая под леглото. Едни от колегите хванаха телефоните и започнаха да го снимат. За една минута стана от неидентифицирано животно във фотомодел. И нормално за него то се уплаши и тръгна да обикаля стаята. Светльо взе кашона, в който си складираше бурканите, и тръгна да го лови. Като истински рибар той го оплете в мрежите си, т.е. вкара го в кашона. Да обаче някой каза, че можело да се задуши и щяло да засмърди доста и тогава Светльо отвори едното крило на капака. Животното си подаде муцуната през него и тръгна да излиза. Светльо започна да го клатушка на всички страни, за да си влезе изцяло в кашона, но то беше доста упорито. Тогава друг мой колега Християн го взе в ръце и попита къде да го почеше, за да му стане хубаво. Никой не отговори и той започна плавно да го гали под муцуната. В този момент животното изви глава и се опита да ухапе Християн, той го изтърва на пода и то хукна да обикаля стаите пак. Светльо взе кашона отново и го приклещи в един ъгъл. То започна да полудява, защото се чувстваше като в капан за мишки. През това време съквартирантът на Светльо Тишо написа в фейсбук групата на блока дали някой не си е изтървал животното.

Така изминаха още десетина минутки в борба с животното, докато някой не почука на врата. Отворихме и един човек се представи и казва, че той е собственикът му. Хвана го по някакъв странен начин с едната ръка и го погали по главичката, за да го успокои. Каза ни, че животното се казва Фарад и в коя стая живее, да знаем за друг път. ако дойде отново на гости. Момчето ни благодари, че сме го пазили и си отиде. След като всичко свърши решихме да проверим какво точно е животното. Всеки имаше някакво предположение, продиктувано ту от неговата форма, ту от неговото ухание, и решихме да се хванем на бас. Написахме имената на животните в чичко Гугъл, той ни показа снимки и разбрахме кой печели. Сигурно се чудите кой е спечелил и какво точно е било животното. Басът спечели колегата Християн, който си заслужи бутилка ракия  с помощта на неговото предложение, че неканеният гост в два през нощта беше домашен пор.