Днес искам да поговорим за приятелството.Така или иначе, вече сме се събрали в групата на социопатите… J

Разгледано от психологическа гледна точка, приятелството е много важна част от живота на всеки индивид. Без приятели, ние няма да можем да се развием нормално и да функционираме като пълноправни членове на обществото. Ние тръгваме по пътя на приятелството още в ранна детска възраст – споделяйки играчки с другите деца, играейки игри и т.н.

Но няма нужда да ви отегчавам с такива бръщолевеници. Нека си говорим по същество. Според статията за приятелството в Уикипедия, има повече от дузина видове такова. Аз обаче ще ги сведа до точно три вида – тези за които е говорил Аристотел още от древни времена.

Първият вид е приятелство с цел взаимна изгода. Много разпространено, особено в момента, когато хората са толкова съсредоточени в изграждането на кариера и изкарването на купища пари. Такова приятелство може да се завърже навсякъде, стига обстоятелствата да са подходящи. Спомнете си другарчето, което ви е подсказвало по история в пети клас, или пък мацката на която давахте да преписва по химия в гимназията. Да, започваме да изграждаме тези приятелства още от ранна възраст и продължаваме да го правим до дълбоки старини. Нашите съседи, колеги от работата, полезни контакти – всички те са примери за такова приятелство.

Вторият вид приятелство има за цел взаимното удоволствие. Вероятно всеки от вас има приятел, които вижда основно пиян. Може би дори сте се запознали, докато сте повръщали заедно в тоалетната на някой бар, или пък едновременно са ви изхвърлили от дискотеката – да, вътре не може да се спи. Тогава искрата на приятелството е припламнала. Още си спомняте кофите, които бутахте заедно онази вечер… и как се скрихте в онази канавка, докато премине патрулката… Разбира се, към приятелствата с цел взаимно удоволствие спадат и съотборниците ви, с които цъкате дота, също и тези с които се събирате само за да ритате или да играете баскетбол или белот. Нищо лошо в това.

Едно нещо, обаче е характерно и за двата изброени вида. Т.к. те се осъществяват с дадена цел – извличане на полза или удоволствие – в момента в който това вече не може да се осъществи, приятелството приключва. Няма смисъл да сядам до Пешо и по биология – той разбира само от география! Най-много да иска да преписва – егати нахалника J Какъв е смисълът да се чувам с Кольо – той напусна и сега програмира на Java. А съседа Иван вече втора година работи в Англия. Какво да му се обаждам – трябва да намеря друг, с който да обсъждаме новата наемателка от втория етаж. Няма да излизам вече с Гошо – откакто му се роди дете все се прибира преди 12 – не може да си се нарежем като преди – егати несериозния човек.

Да, тези приятелства почти винаги са краткотрайни. Лесно е да ги прекратим, т.к. реално ние не сме направили никакъв опит да се свържем с човека срещу нас. Може да сме му задали някой друг въпрос, но това е било просто от учтивост – в общия случай е много вероятно дори да не сме чули какво ни е отговорил. Единственото, което ни свързва са именно заниманията, които извършваме заедно. Няма значение какво се случва в живота на нашият „приятел“ – той не може вече да изпълнява ролята си, следователно приятелството ни с него се е обезсмислило.

Стигнахме и до най-важният вид. Приятелство, заради самото приятелство. Звучи малко тъпо, но това е най-специалното приятелство. То, разбира се може да включва в себе си и функциите на предишните два вида, но връзката, изградена по този начин продължава да съществува доста по-дълго време, отколкото приятелствата, основаващи се на полза или удоволствие – често такова приятелство продължава цял живот. Как се създават такива приятелства и защо се получава така?

Тези специални форми на силна междуличностна връзка, се създават, когато е налице взаимно впечатление между двама или повече души. За да прерасне то в истинско приятелство, трябва да са налице някой условия.

Първото условие е близост – трябва да сме достатъчно близо до даден човек, за да се виждаме и да правим неща заедно.

Второто условие е да имаме повод да се виждаме неформално – без да правим специални планове и да си уговаряме срещи

Когато налице е и третата предпоставка, а именно – да имаме възможност да споделяме с човека срещу нас лични чувства и идеи – тогава вече от нашата връзка, може да се зароди приятелство и то истинско.

А сега нека обърнем поглед към действителността и да си отговорим – кое е мястото, в което в днешно време създаваме най-много приятелства – „Фейсбук“ Нека вдигнат ръце хората, които имат повече от 50 приятели във Фейсбук. Повече от 100? ОК, повече от 150? Британският антрополог Робин Дънбар, има теория, твърдяща че един индивид не може да поддържа стабилни социални отношения с повече от 150 души, като дебело подчертавам – не става дума само за приятелства, а като цяло за социални отношения. Статистиката сочи, че средният брой приятели на човек (става дума за потребителите на Фейсбук) е 130. Какви според вас може да са тези т.н. „приятели“?

Фейсбук е чудесно място за поддържане на приятелства от първите два вида – целящи взаимна изгода и взаимно удоволствие. Социалната мрежа дори се грижи да те свърже с още такива „приятели“. Само с едно влизане, ти можеш да се „сприятелиш“ с цялата компания от петък вечер, пък даже и да видиш снимки на по интересните моменти, които – кой знае защо – твоето съзнание не е успяло да запечата. На един клик разстояние са и всичките ти колеги от университета или от училище. Споделянето на лекции никога не е било по-лесно.

Но какво се случва междувременно с най-ценният вид приятелство. Ами нищо – условията за неговото зараждане просто не са налице. Спомняте ли си условията, за които говорих преди малко? Близост – Фейсбук не създава близост – точно обратното – създава фалшиво чувство за близост. Може би сте чували израза „together alone“. Уж си в постоянна връзка с твоите „приятели“, но всъщност си стоиш сам вкъщи, вперил празен поглед в монитора. Второто условие – да се виждаме неформално, без да си уговаряме срещи –помислете колко често се случва това. А дори и да се случи – колко пъти сте подминавали познат с думите – „нямам време сега – ще ти пиша довечера“. И това е съвсем разбираемо – в днешното забързано ежедневие хората нямат време за непланирани неща. За да имаш истинско приятелство с някой, трябва да можеш да споделяш с него личните си чувства и идеи – тук поне трябва да сме единодушни – няма как това да се осъществи онлайн. И кой би заместил интимния разговор с цялата му красота и сложност за няколко мигащи на екрана редчета.

Горчивата истина е, че днес е хиляди пъти по-трудно да имаш истинско приятелство, отколкото преди – въпреки цялата тази комуникация. За да прерасне едно обикновено приятелство от тип взаимна изгода или взаимно удоволствие, хората трябва да се опознаят, да искат да се докоснат до духовния свят на другия човек. В момента всичките ни запознанства са с цел извличане на изгода и нищожен процент от тях прерастват в нещо по-висше.

Да допуснем обаче, че по някакъв начин сме успели да бъдем истински приятели с някой.  Фейсбук е един от най-големите врагове на истинското приятелство. Един истински приятел няма нужда от всичката тази информация за вашия живот. Истинският приятел има нужда от контакт, от истинско общуване, от изслушване и разбиране. Истинският приятел ще даде същото в замяна. Информацията, споделяна в социалната мрежа е главно информация засягаща злободневието ни.  Преди 50 години е имало смисъл да седнеш, да помислиш и да напишеш писмо на свой приятел. Днес фейсбук ти предоставя възможност да направиш същото, с тази разлика, че съобщенията се предават мигновено. Потребителите обаче злоупотребяват с тази технология и ефектът от действията им е точно обратния. Поради пренасищането с информация, се губи дори и малкото желание за общуване лице в лице. Истинските приятелства, пренесени в кибер пространството губят същината си и в най-добрият случай се превръщат в приятелства с цел удоволствие и взаимна изгода.

Призивът ми към вас е съвсем прост. Следващият път, когато влезете във Фейсбук и видите снимката на някой ваш истински приятел – не му пишете съобщение, а просто затворете лаптопа и излезте заедно. Спасете приятелството.