Част І – Ред

            Това, което ще разкажа, се случи в 8-ми клас. От училище ни организираха да ходим на море в Кранево. Настаниха ни в почивна станция. На мен и още трима съученици – Христо, Венелин и Руси, ни дадоха стая в края на коридора на втория етаж, а съседната стая – на други приятели от класа. Попаднахме на голяма кочина – пясък в чаршафите, чорапи по пода... Моите хора излязоха да си правят кефа из комплекса, но аз се бях ядосал много и почнах да подреждам. Взимам чаршафи, тупам, оправям... От другия край на станцията класната ми застанала на балкона и ме гледа избеснял и гневен как подреждам и беше опулила ей такива очи! Викам си, сигурно съм я шокирал... Връщат се след половин час приятелчетата ми и виждат стаята свети. Взимат ме на бъзик и ми казват: „Абе, Емо, ти никакъв избор не ни оставяш, сега ни е страх да седнем да не изпомачкаме...“. И стоят прави, не смеят да легнат, седят по ръбовете... Идиоти.

            Част ІІ – Хаос

            Живеем си живота следващите няколко дни без никакви инциденти, но при мен така се стекоха обстоятелствата, че ми се наложи да замина при едни познати, които живееха наблизо, и преспах едната вечер при тях. На следващата сутрин потеглям и към десет часа съм си обратно в станцията. Качвам се по стълбите и виждам един съученик от съседната стая - Денислав. „Здрасти!“, викам, а той мълчи и ме гледа лошо. Продължавам и си мисля: „На тоя пък какъв му е проблемът...“ Влизам в моята стая и опулвам очи: стенната лампа изкъртена, някакъв чаршаф раздран на две през средата, единият ми съученик с огромна цицина на челото, леглото ми мокро... а приятелите ми стоят и се хилят! Викам театрално, а вътрешно се смея: „К"во сте направили, бе?! Една вечер ме няма и сте пуснали бомба! Отивам да си измия ръцете, после ще ми разказвате“. Влизам в банята – тя наводнена! Джапам в мокрото, гледам шест празни десетлитрови бутилки. Зачудих се.

            „Хайде, разказвайте“, казвам им. Каква била работата: лудите глави останали без мен и се усетили свободни. Венелин дал гениалната идея да използват шишетата с минерална вода и през нощта да наводнят балкона на съседите. За целта ги изчакали да заспят и провели нощна акция – запушили с опаковки от вафли и обелка от банан чучура. След това в продължение на час и половина наливали вода в бутилките и я изливали от нашия в техния балкон (разстоянието беше малко). Така лека-полека успели да излеят 120 литра! След което легнали и заспали.

            Рано сутринта Денислав станал и отворил балконската врата, престъпил прага и нагазил до глезени във вода. Изкарал си акъла и се чудел какво става. Събудил останалите и те загрели каква е работата. Отпушили тънкия чучур и на свой ред заредили шишета с вода, но с друга цел. През това време моите хора спяли дълбоко. В тоя момент се стреснали от блъскане по вратата и и крясъци „Полиция, отваряйте!“ Христо и Венелин, които спели на едно легло персон и половина, от уплях тръгнали в противоположни посоки и раздрали чаршафа на две.  Христо станал, отворил вратата и хуните от съседната стая влетели вътре със заредени бутилки вода и един десетлитров бидон. Венелин станал рязко да защитава честта на стаята и с чело откъртил лампата над главата си. Започнал бой, всичко било опръскано с вода, а десетлировият бидон бил хвърлен на леглото ми и целият се излял върху дюшека. Не ме питайте как после спах три дни на пода. Събудили цялата станция, а всичко свършило с идването на класната.

            След два часа водата от балкона вече се била източила...

            На съседите ни обаче им беше писано да страдат още. Добри момчета, но несъобразителни. Когато всички излизаха, те оставяха ключа си у нас, за да може, ако някой се прибере сам, да има от кого да го вземе. След бурната нощ нашата стая беше пострадала сериозно и ни грозеше опасността да заплащаме щети. Как да се оправим? Ами с помощта на съседите... ама без те да знаят за нея. Щяхме да сме им благодарни. Скъсан чаршаф, липсващо одеяло (не бяхме виновни за това), изкъртена лампа. За да издържим проверката в последния ден, реших да извършим малко зло. Докато ги нямаше в стаята им, влязохме там, взехме хубаво одеяло, разменихме нашия скъсан чаршаф за един здрав техен и позакърпихме работата.

            Обаче след всичките ни пъклени планове и усилия най-гадното беше, че в крайна сметка проверка нямаше...

            Част ІІІ – Заблуда

            За финал искам да споделя кратка случка от същия лагер, но разказана ни от класната ни. Станала тя през нощта да се поразхлади, провокирана от жестоката жега. Застанала пред станцията, повъртяла се и по едно време видяла движение на единия балкон. Едно момче извадило стол, сложило го на пода и стъпило върху него. Класната била ужасена – помислила си, че момчето иска да скочи и да се самоубие, но бързо-бързо разбрала каква е работата, когато младежът започнал да уринира през перваза. Млъкнала и не се издала, че вижда, и продължила да наблюдава (може би отдавна не е гледала такива неща). За нейна още по-голяма изненада и второ момче се облекчило по същия начин, а после и трето. Нагледала се класната за цял месец. На следващата сутрин отишла да ги разпита. Оказало се, че си били изцапали тоалетната и ги е било гнус да я ползват...

            Това е!