Беше една зима, някъде около Коледа. Събрали сме се ние – 7-8 приятели още от гимназията, и сме се вдигнали на гости във Велинград - в два апартамента на един от компанията. На едното място щяхме да празнуваме, а на другото – на 10 минути пеша през централната улица  на града,  щяхме да спим аз и Хари, че нямаше места за всички оттатък.

Събрали сме се още първата вечер на ракия, на свинско и на винско, едни туршии наизвадихме, едни зимнини, едно кисело зеле с червен пипер... Мадамите и те хем страшни мацки, ама хем па сръчни – едни вратни пържоли ги оставихме да пекат – една гора дърва изгориха... Наредихме едни трапези... абе да ти се допие и дояде, и дое...!

То да ти се дое... - хубаво, ама ние с Хари, щем, не щем, ще си ходим да си спим в другия апартамент... И както сме тръгнали и си вървим по главната улица, и си говорим, че всички жени останаха там, но поне тяхното пиене остана при нас, Хари се сеща, че трябвало да си купи цигари. Да, ама нали са празници, 1 часа нощеска, по улицата няма кой да те напсува – аз и той сме, няма кьорава кола  дори – магазини йок.

Тъкмо решихме да вървим към центъра да му търсим магазин, и се засвяткаха едни фарове зад нас, а ние – по средата на пътя  - вървим си и си говорим. Настигна ни колата, намали, огледа ни шофьорът хубаво, и ние го огледахме още по-хубаво – ченге, със служебната Aстра, с друго ченге до него, на смяна.

- Добър вечер...

- Добър вечер...

Хари си забравил портфейла в другия апартамент и не само, че нямал документи за самоличност, ами за какви цигари бил тръгнал, като нямал и пари – лъжем! И аз като започнах да спасявам положението:

– ... Ама, нали сме заедно, ама аз имам пари, ама даже и лична карта имам - ето, как, моля Ви се, ама това, ама онова...

Бре, не ще и не ще - ще ни опандизят и ще ни развалят вечерта тия. Жива душа няма, откъде се взеха..! И в този момент ми хрумва гениална идея – въпросите ще ги задавам аз. Да го видим що за ченге е:

– А, извинявай, да те питам, като така и така сме тръгнали, има ли въобще отворен магазин по това време?

– Е, как да няма?!!

– Ааа, бе и аз си викам, не може да няма тук по центъра някъде... А къде е?

– Ей тук като продължиш по тая улица, пък като завиеш по другата, пък по третата, пък тръгнеш наобратно, пък...

И продължих... А по-наблизо няма ли? А дали работи? А за хапване, нещо сандвичи? А на нощни дежурства къде хапвате тогава? А сега по празниците има ли много народ в града? А повече работа има ли? А дежурства? Еее, е много смени ви карат сега по празниците? А жена ти как е? ...

– А пушиш ли?

– Аз не, колегата пуши... абе айде ще ви закарам до магазина да пушите по една цигара...

И се спогледахме с Хари дяволито, намигнахме си и аз:

– Екстра!

;)