Девети клас, скайпът тъкмо беше излязъл и още си чатехме в „мирката”, както тогава му викаха всички. Имахме си канал на Aнглийската. Вися си аз в него една вечер и ми се включва една мадама с прякор „mokra_sliva”. Запознахме се – тогава се започваше с “asl?” (age, sex, location), разприказвахме се, разменихме си снимки. Беше мнооого секси и не знам дали беше мокра, но аз като я видях, вече бях, и верно беше страшна слива. И като се започна едно опознаване, едни разговори всяка вечер по нощите, едни мръсни намеци, едни палави думички, един безкраен флирт... Свалях я, въртях, суках, чудех се какво да направя, за да се видим най-накрая и да е моя. Мина срока, смениха ни от първа - втора смяна, аз вечер от училище бързах да се прибера вкъщи, за да си пишем. Другите ходят в парка след училище, мотаят се, правят глупости, сърдят ми се защо не ходя с тях, а аз – вкъщи – да си пиша с мократа слива. Само на един съученик бях му казал за мацката, че си бяхме по-близки с него, и от време на време му препращах в чата какви мръсни намеци си правим, и той точеше нокти да ми я взима – щом за толкова време само си пишем, той щял да я пробва...

Да, ама вече си бяхме уговорили среща с нея – понеделник, 12 часа, преди училище. Отивам аз на срещата – избръснат, наточен, парфюми, с една голяма, червена роза от скъпата цветарница, на Янко Сакъзов... Един час я чаках, докато се появи тоя ми ти идиот Хари, ухилен до уши, за да ми каже през смях, че нямало смисъл да чакам повече, защото всъщност той е мократа слива, а аз два месеца съм си писал с него без да знам. Само като ми го каза и го заковах с поглед:

– Изчезни!!!                                                      

– Спокойно, бе, кво толкова...

– Изчезни!!!

– Айде, айде, дай ми розата и да ходим да пием по бира..

– Изчезни!!!

– Е, нали за мен си я взел в крайна сметка, кво се правиш?!

– Изчезни!!!

....

:D