Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2013 16:27 - "Програмист на годината", реч на Черния пират, курсист в "Умението да общуваме-пиратски курс на Капитан Остронос-Станислав Инчовски"
Автор: harizmatichnost Категория: Технологии   
Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове:
0



image
 Реч на тема  „Програмист на годината – 2013“

 

Уважаемо жури, уважаеми колеги, драги гости,

 

Чест е за мен да съм тук тази вечер на такова престижно място като това – церемонията за връчване на наградата за „Програмист на годината“, където всеки поканен се чувства специален и най-вече оценен за положеният му труд и себеотдаване в това, в което е най – добър.

Да бъде оценена работата ти е най – голямото вътрешно удовлетворение, което можеш да изпиташ и почувстваш. Когато човек е успял да постигне най-висшата си цел в живота и е стигнал до тук се чувства истински щастлив и може да каже, че е осъществил мечтата на живота си - мога да кажа, че аз осъществих една моя мечта и съм истински горд от това. Голямата ми любов към математиката и информатиката датира от момента, в който видях за първи път компютър и се влюбих в него (далечния и не толкова известен Пълдин). Успехът е хубаво нещо, но всяко хубаво нещо си има своя цена.

Искам да разкажа накратко пътя, който изминах, за да стигна до тук, защото успехът е винаги съвкупност от много труд, упоритост, подкрепа и голямо желание да правиш това, което най-много желаеш.

Винаги съм бил подкрепян и окуражаван от моето семейство, без което може би никога нямаше да стигна до тук. Благодарение на майка ми, която не веднъж ме е насърчавала и помагала още от дете, както морално така и материално, макар и да нямаше много финансови възможности тогава, безкрайните курсове, на които ме пращаше по математика, информатика, физика и безброй други, които ми бяха твърде много тогава (все пак като всяко дете исках да играя и излизам с приятели). Благодарение на баща ми, който ме въведе в дебрите на Пълдин-а, въпреки че тогава бях още дете и нищо не помня от уроците, но все пак ми се пробуди желанието и интереса към компютрите.

Хилядите задачи, които решавах ежедневно, в конкурсите и олимпиадите, на които се явявах са част от цената която плащах. ….Но това не е всичко, като всеки младеж влязъл в пубертета и аз бях много непокорен (наперен) и докачлив. Не всички преподаватели ми бяха симпатични, както и не можех да търпя подигравките на учителите с моите съученици, което в 10 клас доведе и до последно предупреждение за отстраняване от най - престижното училище в Пловдив - Математическата гимназия. Това ме научи да бъда по - търпелив и по - сдържан, особено когато всичко може да си отиде за един миг и всичкият ми труд да отиде по дяволите. Един преподавател, с който в последствие ходехме и по кафета и екскурзии, още в 8-ми клас ми каза "Това е Pascal, Turbo Pascal - един от многото езици. Подобен е на Basic, но е и много различен. Знам, че ти е трудно с него, но трудното е не азбуката (както аз постоянно му се оплаквах), а това да напишеш смислен разказ, поема или книга". Завърших ОМГ с отличен успех и следващата точка, към която се отправих беше университета, където влязох отново с отличен (както казваше сестрата на майка ми – сега трябва да намерим монета с 5 страни, за да изберем къде да се запиша, тъй като до последно се чудех). Последваха отново много труд и още повече купони (ако някой не е пробвал – много е изпуснал. Аз имам един незабравим семестър, в който всеки ден, ама абсолютно всеки ден без неделя бях или на купон или на дискотека) - завърших и се отправих към следващата отправна точка - Работата.

Вече всичко научено можех да покажа и докажа не само на книга, но и в реализирането на проект направен от мен. Първата ми работа започна много интересно – дойде CEO-то на фирмата и ми даде около 1 педя книги и ми каза „Заповядай, подготви се и ела след една седмица на работа“. Е ….започнах работа, каква ли – конструктор – е това име сега не е известно на повечето зайчари (HR-и), модерно било да се казва програмист, developer и др. подобни, които нямаха нищо общо с длъжността ми, която беше доста по-обширна от едно просто писане на код. Минаха 10-ина години от тогава, но „Welcome to the hotel California още използват моята система за контрол на достъпа, с колегите още се виждаме на по бира, спомените още са в главата ми.   

Завършването на университета и започването на работа не означава, че се приключва с ученето. Отново продължих с обучението си с най-различни курсове, за да мога винаги да съм в крак с новостите и да мога да поддържам своите знания винаги пресни и актуални. Защото добрия професионалист трябва да бъде винаги с последните тенденции и технологии в своята сфера на развитие. Поредната трудност в моя живот беше да завърша едновременно две магистратури в два отделни университета и то в момент, в който бях не само студент, но и работещ човек. Тук отново е момента да благодаря на моята майка, без която това нямаше да се реализира. За нейната както морална така и финансова подкрепа. Да беше трудно – ако някой ме попита „да пробвам ли и аз“, то бих му отговорил категорично „не, недей, ти си луд, знаеш ли какво те очаква“ , но сега осъзнавам колко полезно и положително се оказа това в моя живот, защото сега ако се върна назад и си помисля - ако не бях научил английски език в училище (ейййййй това пак е интересна зайчарска тема – кое ниво имаш А, B, C – е тези зайчари мира нямат – че то по моето време започвахме азбуката от Z - hahahaahha), ако не бях преминал през всичките трудности никога нямаше да стигна до тук и да бъда удостоен с тази чест.

Сега е лесно да се върнеш назад и да направиш крайното заключение, но тогава не мислех така – смятах, че това е много трудно и неосъществимо дело в моят живот. Затова трябва човек да вярва в нещо, в инстинктите си, съдбата, живота, кармата или в каквото и да е и да гледа само напред и нагоре и вярвайте всичко ще се осъществи. В обучението е истината за растеж и развитие и вървене нагоре и само нагоре по стълбицата на живота. Такъв пример мога да дам и с курса, който спечелих по линия на МВнР по компютърни мрежи и управление (CNEM) към CDAC Indiaосвен знанията, които получих там, то не малко бяха и полицаите, които ни преследваха, като им задявахме жените; видях и един стълб по отблизо….; посетих индийска болница, където странно, но лекарите бяха учили в Русия. Там научих много, което отново допринесе за по - нататъшното ми развитие в кариерата. Последното за момента обучение, което изкарвам успешно, въпреки неясната система за оценяване и … абе няма да я коментирам, е академия Телерик, която ми дава много в програмирането като цяло. Тук научавам много неща, запознавам се с много малки генийчета, като ….. няма да хваля сега някои колеги тук,  които са още малки, но им предстои прекрасно бъдеще, ако продължат да се развиват в тази област, и разбира се големите професионалисти като преподавателите, с които имах честта да се запозная и да науча много от тях.

И накрая като финал на моята реч искам да кажа - Човек не трябва никога да се отказва от мечтите си, трябва винаги да се бори  за това, което харесва и обича да прави в живота си, а истината се крие само и единствено в доживотното обучение, което никога не трябва да пренебрегваме. Дерзайте!

Благодаря за вниманието.  




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: harizmatichnost
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 74549
Постинги: 65
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031