Първото ми запознанство с непознат пират беше още в кораба на пътешествие към Варна. Бяхме в една спална каюта и при такива обстоятелства нямаше как да не извадим саби и да си кажем поне две думи и това беше точният момент да се запозная с него и да бъде първият бутнат зад борда и стръв за акулите. Но стига празни приказки, той беше стар пират, на около 50-те (с дървен крак разбира се) и беше от Добрич-Корсика. Беше футболен почитател на Ботев и тъй като слушаше мача от радиото му предложих да го гледаме онлайн. Е, интернет в морето не хванахме, но пихме бира разказвайки ми какво е учил, работил, разни негови хобита и като закоравял пират разказа за своите пътешествия из света. Беше дълго пътуване, на сутринта беше напуснал каютата.   След като посетих Варненската конференция за програмисти, научих за Варненския лаб ("хакерспейс лаборатория", където се събират хора, които "пишат код") - няма да разказвам тук какво означава това, ще напиша повече за това в документа за речта.   Беше ми доста интересно да се запозная с обстановката и хората, които посещават това място и при първото посещение доведох със себе си един приятел, който също се занимава с програмиране (някъде в една табличка пишеше, че когато идваш за пръв път трябва да доведеш познат/приятел или др., но да не си сам) и се запознах с всички хора. На второто посещение, когато го посетих сам, се запознах с още хора и ми направи впечатление, че две мадами посещават това място (уеб-дизайнерки), едната беше особено хубава - на фона на всички пръчове, които бяхме се събрали там. Хората там споделят знания (дори днес научих много нови неща), дават съвети/препоръки, програмират, работят по проекти, някои пият водка, други си лафят, други си вършат работата. Разпитах повечето с какво се занимават (т.е. на какъв език пишат, ама и това не е правилно, защото повечето пишат на няколко езика), къде, по какво работят, как са създали Лаба и как го развиват.  Направи ми впечатление, че повечето редовно карат колелета, значи повечето харесваме колоезденето.  Хората са приятни и споделяме общи интереси, марак че не съм толкова опитен колкото тях, мястото което заемам там е източник на нови запознанства, черпане на знания и мнения/съвети/препоръки. Също така бях поканен на по бира през нощта в морската (с едната мадата и 4 младежи от Лаба), добра възможност да се опознаем, но за съжаление обстоятелствата и времето не ми позволиха.
Вдъхновен от посещението си във Варненския хакерспейс и като цяло подкрепящ подобен тип мероприятия и идеи, реших да разкажа за това какво представяват Лабовете ("хакер-спейс-лабораториите"), които стават все по-полулярни из цял свят - дори и в нашата страна.   Повечето хора от аудиторията сигурно за чували за тези места, но предполагам някои още не са ги посетили.   Без да четем в интернет какви хора се събират там, рашаваме да посетим такова място. Първото впечатление, което ни прави е, че там има хора. Хората не са злобни и не хапят. Всъщност има и много компютри, места за разпускане, 3D принтери, роботи, платки, чипове и интегрални схеми по масите и тук-таме в хладилника се намира някое шише водка.   Запознаваме се с всички и ни прави впечатление, че това са просветни и интересни хора (тук-там някой ти мярка злобен поглед - игнорираш го), разпитваш ги (тайно - един по един, защото си срамежлив) и разбираш, че това са хора с различни интереси, най-вече съсредоточени в компютърните науки (програмиране) и като Шерлок правиш умозаключения чрез индукция, че това е едно отворено общество, където едновременно можеш да приемаш и предаваш знания и умения (което всъщност е дефиницията за просветен човек).   Запознаваш се с най-готината мацка в лаба и тя ти споделя, че се интересува от компютри, технологии, наука, отворения софтуер, в свободното време се занимава с роботика и е голям почитател на хардуера. Тя те пита какво мислиш за тактовата честота на новия процесор от четвърто поколение на Intel, но тогава се смущаваш (защото мацката е яка?!) и и казваш, че мама ти звъни, а тя като пълен Geek (маниак) ти обяснява за подобренията в графични ускорител, как суфикса T e за 35-волтова топлинно енергийна мощност на процесора и дори ти прави сравнение със чиповете Sandy и Ivy Bridge.   Тогава отново получаваш сигнал (от космоса), че това място е яко (супер-яко). Обръщаш се назад и виждаш женско дупе (на корицата на календар) и тогава като съсредоточен лъч енергия очите ти виждат, че днес има събитие, в голямата стая вече са се събрали повече от 30 човека и се подготвят за поредната образователна лекция "Добри практики, КПК и Refactoring - програмиране C#", и тъй като си пълен фен на Наков, който ще изнася лекцията - ще останеш, защото има безплатна бира.   Избираш най-брадатия чичко програмист и го питаш коя политическа партия организира това място. И той превърнал се в Език за програмиране, прихваща изключението и по подходящ начин го хвърля със съобщението => ("Доброволно организирано място, издържащо се чрез дарения от своите членове"). Любопитно четеш StackTrace и решаваш да дадеш спеставянията си за нови маратонки, след като забрави старите си във влака (маршрут: София-Варна) и една леличка ти ги открадна.   Толкова си вдъхновен, че на излизане каниш момичето на вечеря, за да обсъдите коя е най-добрата Linux дистрибуция за сървъри.   Опиянен от феромони, когато се прибираш, чуваш някакъв странен глас, който ти се кара защо се прибираш толкова късно - това е майка ти, но ти вече имаш извинение и дори още утре пак ще го направиш.   П.П. Злопоучният случай с маратонките е истина.