Днес искам да поговоря с вас за добрината. По-специално за добрините, които другите правят за нас и ние за другите. Искам да ви обясня как мразя да ги правя и да ги получавам.

Не, не съм луд, просто се замислих върху целият механизъм и открих голяма дупка в него. Да получаваш нещо наготово, взима от теб много повече, отколкото ти дава. Няма значение дали става дума за работа, която някой ще свърши вместо теб или за скъп подарък, който получаваш, без да се потрудиш. Ощетеният в крайна сметка си ти.

Защо мисля така ли. Да желаеш нещо силно, означава да искаш да го имаш на всяка цена – но дали това е истина? Ако сам трябва да намериш начин да го получиш, то ти ще знаеш точно каква е цената, която трябва да платиш за него. Оттам насетне – или ще я платиш – и нещото наистина ще стане много, много ценно за теб. Или ще си дадеш сметка, че не го искаш чак толкова много и че предпочиташ други неща пред него. Ако го получиш просто ей така – наготово – то ще бъде ценно за теб, но няма да те е научило на нищо. Ако става дума за предмет – то този предмет ще е просто нещо, което ти принадлежи. Няма да има никаква история зад него. Винаги, когато се потрудиш за нещо, ти получаваш много повече от самото нещо. Получаваш също така самочувствие, че сам си постигнал целта си. Прибавяш и допълнителна стойност към обекта, т.к. знаеш от какво си се лишил, за да го имаш. По пътя към целта си осъзнал напълно точно защо го искаш и как ще го използваш. Още преди да го получиш, ти си си изградил една представа за това как този предмет ще те промени.

За да не бъда голословен  ще ви дам и един прост пример. Представете си, че много искате пътешествие с балон. Смятате, че ще е яко да се порееете из въздуха за 2-3 часа. Да речем, че някой много, много, мнооооого добър приятел ви подари такова пътуване за рожденият ви ден. Със сигурност ще ви хареса и ще му се насладите. Но е много вероятно след години да го помните само заради двете снимки, които сте направили от въздуха.

Сега си представете, че сами сте влезли в интернет и сте установили – за голямо ваше съжаление, че това удоволствие ще ви струва 1000-2000лв. Сметнали сте, че доста банички трябва да пропуснете, за да си го позволите, а приятелите ви не са толкова досетливи и за рожденият ви ден ви подаряват единствено каса бира. Тогава решавате, че наистина много искате да полетите и в продължение на 2 години пълните с левчета един голям трилитров буркан. Дори и в момента на счупването на съответният буркан вие превъртате в главата си всички неща, струващи 1000-2000 лв – мечтаният велосипед, новият лаптоп и т.н. Ако и тогава решите, че краткият полет за вас означава повече от всичко гореизброено, то тогава вече наистина го заслужавате. Наистина ще го оцените и ще му се насладите. А и ще си спомняте за лишенията и за всичко, което е можело да ви отклони от мечтата ви, но вие сте успели да не изневерите на себе си. Поздравления.

Така че, не взимайте нищо наготово – а работете за него. Успехът не е гарантиран, но пък удовлетворението след това – на 100%.