1998 година. Коледа.  Децата се радват на подаръците, апартаментите светят, студентите ядат, бабите си почиват, а Дядо Коледа пътува с личния си автомобил към адреса на едно добро момче, за да го зарадва с коледния си подарък. За нещастие, на едно софийско кръстовище, джип с 4 дрогирани лица между 20 и 30 години се врязва в шейната модел Ситроен на Дядо Коледа, теглена не от Рудолф и компания, а от не повече от 90 коня.  След кратки словесни закачки, четиримата решават да нападнат Дядо Коледа в ръкопашен бой. За късмет на детето, при което отивал Белобрадият,  последният показал завидни умения и затруднил четиримата в изпълняването на задачата. В този момент обаче, те решават да извадят личните си пистолети и да започнат да обстрелват Дядо Коледа, но отново били неприятно изненадани, когато човека, който прави хиляди деца по света щастливи за една нощ, извадил газовия си пистолет и отвърнал на техния огън. След кратка престрелка, амунициите на двете страни привършили и те отново се отдали на малките радости на ръкопашния бой, докато най- накрая не дошли служителите на реда. В този момент, те ескортирали Дядо Коледа до най- близката болница, където да превържат раните му, а също така да даде своите показания. Та след всичките тези премеждия, Дядо Коледа успява да стигне при въпросното дете, с 5-6 часа закъснение и да го зарадва с подарък. Дядо Коледа излизаше на всеки 5-10 минути от стаята, в която беше детето, като това накара малчугана да си помисли, че стареца има проблем с пикочния мехур, но всъщност Белобрадия е намествал и криел кървавите си превръзки. Извода от тази история е, че макар и поочукано, доброто винаги побеждава!