Тази история се развива през далечният месец май, на морето.странно е през май на море, пусто е като в Чернобил и почти толкова странно.

Мислех си да отида на плаж, обаче имаше облъци и не беше много топло. Вместо плаж реших да се разходя по крайбрежната ивица. Небето беше сиво и облачно, морето беше бурно, пясъкът-студен, а плажът-съвсем празен. Особена атмосфера, подходяща за разходка и размисли. Така започна моето пътешествие към неизвестното, скрито в известното. Тръгнах и вървях часове наред през пясъци и дюни. Е, поне изглеждаха часове, в деиствително беше половин час. Вървейки встигнах до едни дюни. Тръгнах зад тях за разнообразие и както си вървях изведнъж намерих един малък, странен, черен бодлив обект. Намерих го с изледователският си нюх и с неубутият си крак. Когатп го намерих нюмах никаква представа какво е, и до ден днешен не съм сигурен. Въпреки това реших да го взема с мен. И откакто го направих разходката се промени. Атмосферата стана леко по- ...особена. Разхождайки се по дюните видях в далечината някакъв човек мотаейки се, сякаш турсейки нещо. Продължих си по пътя и стигнах до една река, която ми блокира пътя. Трябваше да се върна и да заобиколя отнякаде, но реших малко да седна и да си почина. Когато станах и се обърнах точно зад мен беше човекът от далечината, постлал хавлията си заг мен без да го усетя. Изглеждаше леко подозрителен. Решавайки да тръгвам, просто за всеки случай, минах край него. Веднага щом го доближих тои изведнъж попита „колко е часа?“. Извиних се, че бързам и отпраших в далечината. Кой беше той? Защо изведнъж се появи при мен? Какво искаше? Смятах да не разбирам и да се махам. По пътя си нанякаде видях нещо като изоставен комплекс с табела „ влизането строго забранено!“. Аз обаче сум прекалено безстрашен за да се изплаша от една табела и си влязох като пълен тарикат. Вурвейки и търсейки изхода установих, че мястото не е изоставено. Установих го по група мъже с бели тениски и слънчеви очила които ме гледаха с нескрит интерес. Реших да побързам да намеря изхода, и за щастие успях. При този изход имаше същата табела. Какво беше това място? И защо табелата беше само на български в корорт като слънчев бряг? Надали ще разбера. Продължих по едно малко мостче над реката която ми препречи пътя. Около него имаше джанкови дървета. Отидох да си откъсна джанка... само за да установя, че джанките са зверски деформиранеи и сякаш направо разтечени. Изненадан от това откритие и от всичко станало досега този ден реших да хвана най-прекият път до цивилизацията и да се върна в хотела си. За щастие успях и с двете.