Влязох в залата, оставих си чантата и се хванах за хорото. Досега не бях ходил в тази група. След края на хорото ръководителката веднага дойде при мен и ме попита в кой ансамбъл съм танцувал. Аз се учудих как веднага е разбрала. Хорцето не беше чак толкова трудно, а и чак ансамбъл?

Тя ми отговори, че ме е издала стойката и стриктното облекло. За стойката знаех – бях работил над нея години наред, и все още имам много работа. :о) Но не си бях давал сметка за останалото – черен голф (специален лек дълъг панталон за танцуване), скарпини (танцувални обувки), черна тениска и колан. Не бях подозирал колко много информация споделя човек с околния свят, без ни най-малко да го подозира.

Оттам нататък си поговорихме за разписанието на тренировките, кога каква група тренира и че съм добре дошъл да танцувам с тях, макар и според нея е най-вероятно да ми бъде скучно. Оказа се, че тя доста подценява репертоара си. Мислех, че до момента съм танцувал в най-добрата любителска група в София, и това все още вероятно е факт, но при Диди започнах да научавам толкова много различни варианти на любимите си хорца, включително на едно от най-сложните в българския фолклор, за което мислех, че е хореографска хрумка и единствено като вариант на изпълнение. Тя ми показа още четири (!) варианта.